Блуждаещият нерв (nervus vagus) е един от най-дългите и най-важни нерви в човешкото тяло. Той регулира сърдечен ритъм, дишане, храносмилане и емоционална регулация. Когато вагусовият нерв е „спокоен“, тялото преминава в режим „rest-and-digest“ \u2192 детето е по-спокойно, по-внимателно и по-готово да учи.

2. Какво е Pulsetto?

Pulsetto е неинвазивен електростимулатор, който подава меки електрически импулси към блуждаещия нерв в областта на шията. Одобрен е в ЕС като wellness устройство. Използва се при възрастни за намаляване на стрес, подобряване на съня и по-добра концентрация. В „Звездички“ го въвеждаме пилотно за деца (3–10 г.), за да подпомогнем логопедичната и поведенческата терапия.

3. Основни приложения на VNS /Vagus Nerve Stimulation /– (от науката)

3.1 Медицина

• Епилепсия – намалява пристъпите при лекарствено-резистентни пациенти
• Депресия – при резистентни форми
• Хронична болка – при някои неврологични синдроми

3.2 Рехабилитация и невромодулация  

• След инсулт – подпомага възстановяване на двигателни и речеви функции
• Аутизъм / сензорна интеграция – първи проучвания за намаляване на тревожност и подобрена социална регулация

3.3 Психо-емоционално регулиране  

• Активира парасимпатиковата система \u2192 спокойствие
• Подпомага при тревожност, PTSD, нарушения на съня

3.4 Онлайн и портативни устройства   • Вече има неинвазивни варианти (ухо или шия) \u2192 Pulsetto е от този тип

4. Какво казват мета-анализите (2021–2024)

• Намаляване на сърдечната честота и HRV подобрения \u2192 знак за по-добър вагусов тонус
• Намаляване на тревожност и стрес при деца и възрастни
• Подобрения в внимание, памет и емоционална регулация
• Най-силен ефект, когато стимулацията се комбинира със сесия (логопедия, рехабилитация)

5. В кои случаи ще се използва в ЛЦ „Звездички“

• Деца с типично развитие, но с трудности в концентрацията
• Деца с аутизъм (емоционални изблици, сензорна свръхчувствителност)
• Деца с хиперактивност и намалено внимание
• Деца с емоционални трудности

6. Как протича сесията

1. Подготовка и поставяне – 2–3 минути
2. Pulsetto стимулация – 5–7 минути (3–6 г.), 7–10 минути (7–10 г.)
3. Логопедична терапия – 30–40 минути
4. Обратна връзка към родителя – 5 минути

7. Ползи

• Повече спокойствие и концентрация
• По-лесна адаптация в терапията
• По-бърз напредък в артикулацията и комуникацията
• Намалени емоционални изблици

8. Рискове и внимание

• Pulsetto не е медицинско устройство, а уелнес продукт
• Ограничени данни при деца – програмата е пилотна
• Възможни реакции: гъделичкане, леко дразнене на кожата, нежелание да се носи
• Противопоказания: епилепсия, пейсмейкър, сериозни сърдечни заболявания, кожни проблеми на шията

9. Препоръчителна честота

• Интензивен старт (4–6 седмици): 2–3 пъти седмично
• Поддържане: 1–2 пъти седмично
• Цикли: 8–12 сесии за първоначален ефект

Лято на усмивки и напредък в логопедичната занималня „ЗВЕЗДИЧКИ“

Лятото е тук – времето на игри, безгрижие и слънчеви дни. Но какво ще кажете, ако това лято детето ви не само се забавлява, но и укрепва своите езикови и комуникативни умения?

В логопедичната занималня „ЗВЕЗДИЧКИ“ съчетаваме полезното с приятното – логопедични упражнения, игри и творчество, за да помогнем на децата да изразяват себе си по-уверено и ясно.

Какво е „ЗВЕЗДИЧКИ“?

„ЗВЕЗДИЧКИ“ е групова логопедична занималня, предназначена за деца с езикови и артикулационни нарушения. В продължение на два часа на ден, от понеделник до петък, децата участват в специално разработена програма, която обединява логопедични упражнения, игри за развитие на моториката и комуникативни задачи.

Нашите групи са малки – само 4–6 деца, за да можем да осигурим индивидуално внимание и подход към всяко дете. А това означава повече възможности за изява, по-силна мотивация и по-бързи резултати.

Как протича един ден в „ЗВЕЗДИЧКИ“?

Всяка сутрин децата пристигат с усмивка и започват с кратка раздвижваща игра. След това преминаваме към логопедичните упражнения – поднесени под формата на забавни задачи и предизвикателства. Работим върху артикулацията на звуци, обогатяваме речниковия запас и упражняваме структурирането на изречения.

Следва почивка – време за свободна игра и социализация. Това е моментът, в който децата практикуват наученото, докато общуват със своите връстници.

Втората част от заниманието включва активности за развитие на моториката – упражнения с пластилин, рисуване, игри с топка. Работим и върху ритъма и координацията, което е ключово за правилното произношение и темп на речта.

За кого е подходяща занималнята „ЗВЕЗДИЧКИ“?

• За деца със забавено речево развитие, които имат нужда от допълнителна стимулация на речта.
• За деца с ограничен речников запас, които трудно намират правилните думи.
• За двуезични деца, които изпитват затруднения при овладяването на българския език.
• За деца със специални образователни потребности, които се нуждаят от структурирана и подкрепяща среда.

Какво печелят децата от логопедичната занималня?

Нашата мисия е не просто да подобрим езиковите умения на децата, но и да изградим увереност и социални умения. Всяко дете, което участва в „ЗВЕЗДИЧКИ“, ще има възможност да:

• Развие фината и грубата моторика – чрез игри и дейности, които стимулират движението и координацията;
• Обогати речниковия си запас – всеки ден добавяме нови думи, които децата упражняват в игрови контекст;
• Подобри артикулацията – специфични упражнения за звукове и думи помагат за правилното произнасяне;
• Повиши концентрацията и вниманието – логопедичните задачи са насочени към трениране на работната памет и способността за задържане на фокуса;
• Създаде приятелства и укрепи социалните си умения – в малки групи децата се учат да общуват, да си сътрудничат и да изразяват емоциите си.

Защо да изберете „ЗВЕЗДИЧКИ“?

• Опитен екип от логопеди и педагози, които умеят да създават игрива и безопасна среда;
• Малки групи, които гарантират индивидуално внимание и персонален подход;
• Интерактивни и забавни занимания, които правят ученето естествено и приятно;
• Програмата е съобразена с нуждите на децата и цели бърз и видим напредък.

Кога започваме и как да се запишете?

Започваме на 16 юни и продължаваме до 31 август 2023 г.
Местата са ограничени, защото искаме да осигурим качествено внимание на всяко дете.

Цени за 2-часова дневна занималня:

• 1 седмица – 160 лв. (32 лв./ден)
• 2 седмици – 300 лв. (30 лв./ден)
• 3 седмици – 435 лв. (29 лв./ден)
• 4 седмици – 560 лв. (28 лв./ден)

Цени за 4-часова дневна занималня:

• 1 седмица – 275 лв. (55 лв./ден)
• 2 седмици – 500 лв. (50 лв./ден)
• 3 седмици – 735 лв. (49 лв./ден)
• 4 седмици – 960 лв. (48 лв./ден)

И за да сме сигурни, че детето ви ще се чувства на мястото си – първият ден е напълно безплатен!

Готови ли сте да направите това лято по-специално?

В „ЗВЕЗДИЧКИ“ вярваме, че всяко дете е звезда и заслужава да блести със собствена светлина. Нашата цел е не просто да подобрим речевите умения, но и да създадем среда, в която децата се чувстват уверени, разбрани и приети.

Запишете се сега и подарете на детето си едно лято, изпълнено с нови думи, нови приятели и много усмивки. В „ЗВЕЗДИЧКИ“ сме готови да посрещнем малките звезди с широко отворени обятия!

Използвана литература:

https://nvld.org/non-verbal-learning-disability/
http://nonverballearningdisability.weebly.com/what-is-nld.html
Rourke, B.P. 1995; Rourke, B.P. & Tsatsanis, K.D. 1996
https://www.huffpost.com/entry/non-verbal-learning-disorder-nvld-a-misunderstood_b_5833730fe4b08c963e3443c4?guccounter=1&guce_referrer=aHR0cHM6Ly93d3cuYmluZy5jb20vc2VhcmNoP3E9bnZsZCtpbit0aGUrYnJhaW4mRk9STT1IRFJTQzE&guce_referrer_sig=AQAAAAT7n7z4Qz6q972JpuEmWPR7WojmLo7P0eW687W4StQkQokE7UJq0dHD74XCZKH6X_sZ65T_KFwHaWC_-Jk9UO5kCgcLff7Qs45-4DCuPEE6LvQSKdKClCUNfRAQ2tmbZvf8KDtnSd4GMNPrfBPc8TOX_UfoAJ1YxBWiHNt9ziMZ

АФАЗИЯ НА ВЕРНИКЕ
Афазия на Вернике, кортикална сензорна афазия(по Литхайм- Вернике), акустично- сензорна афазия (по Лурие)- всички езикови функции са поразени. Увреждането е в задната част на първата слепоочна извивка. Основна характеристика е неразбирането на значението на думите и трудности за коректната им употреба в собствената реч. Езиковата компетентност е нарушена на фонологично, лексикално и синтактично ниво. Речта е флуентна, плавна, мелодична. Многословната и обстоятелствената реч не е съдържателна, не е информативна и затруднява реализацията на адекватна комуникация. Отчитат се литерални парафрази, понякога достигащи до безсмислени псевдо- думи. Тези грешки не се осъзнават. Описани са три форми на различна лингвистична организация: парафразичен жаргон(използване на неподходящи думи); асемантичен жаргон(консистиран от неологизми и трудно разпознаваеми думи); индиферентен жаргон(честа поява на неясно групирани сегменти от различни думи в една или стереотипни редици от нищо незначещи думи). Лингвистичната дескрипция представя отделни нива на проява на жаргона при афазия. Когато жаргонът обхваща неологизми, дефинирани като слово- подобни форми, невключени в лексикона на никакъв език и проявяващи се в комбинация от семантична и фонетична парафразия е налице неологистичен жаргон. Фонетичният жаргон се представя като невъзможност за фонетична интерпретация на организация на фонологично ниво. Осъзнаването на единия жаргон елиминира осъзнаването на другия.
 Повтарянето на чута реч е също нарушено. Спонтанното писане е невъзможно, тъй като изписаните графични изображения не демонстрират дори и сходство с буквени символи.
Разбирането на речта е най- силно засегнато. Не се дешифрира фонемичния състав във възприеманите фрази и думи както в звуков, така и в писмен вид. Твърде показателна позиция за увреда не само на гнозисно, но и на езиково ниво- нарушено е декодирането на езикови абстрактни елементи.
Методи и подходи за възстановяване
-изборът на метод зависи от етапа или стадия на възстановяване на речевата функция;
-възстановителното обучение предполага избор на работа при който се възстановява разпаднатата първично функция или се реорганизират съхранените звена на речевата система;
-работи се над всички страни на речта независимо коя е по- увредена(експресивната, импресивната, писмената или четенето);
-с цел развитие на комуникативната функция на речта, се полагат грижи и за развитието на самоконтрола над речта;
- работи се при всички форми на афазия и върху понятията подпомагане на единството от реч и мислене;
-работата се осъществява с приложението на най- различни канали за приемане на информация и с прилагането на специални модели
Времето на възстановяване на речта зависи от следните фактори:
- локализация на увредата;
- обем на огнището на увреда;
- форма на афазията;
- време на началото на въдстановителното обучение спрямо настъпването на увреждането;
- предморбидно състояние на болния.
При афазии, възникнали вследствие на кръвоизлив в мозъка висшите корови функции се възстановяват по- бързо в сравнение с афазиите  възникнали от тромбоемболия или травми на мозъка. Бързо се възстановява речта при децата от предучилищна възраст, защото нервната система е по- пластична, а основните речеви механизми все още не са развити. Възстановителното обучение може да започне от първата седмица, а занаятията да траят от 10 до 15 минути по два пъти седмично и да стигат до 30- 40 минути три пъти седмично.
Етапи на възстановителното обучение
- диагностика на афазията и личностните изменения;
- медицинска интервенция;
- възстановително логотерапевтично въздействие;
Чисти форми на афазия не се срещат често- всеки клиничен случай има своя специфична симптоматика от гледна точка на логопедична картина. Степента и сроковете на възстановителното обучение зависят от следните причини:
- характера и степента на поражение на мозъчната тъкан;
- от речевия статус до заболяването;
- от особеностите на личността на афатика;
- от условията и методите на възстановителното обучение;
- времето между заболяването и началото на възстановителното обучение.

Резултати от възстановителното обучение
- при леките случаи възстановително обучение не е нужно, защото възстановяването настъпва спонтанно;
- при тежките случаи не се стига до пълно възстановяване и речта има следните характеристики: 
-забавен темп на говор;
-примитивност на изразния стил, конкретност;
-граматически опростена реч;
-трудности при разбиране на речта.

Пътища за възстановяване на висшите психични функции
-стимулиране на синапсите с лекарства;
-чрез викариация;
-чрез пренастройване на функционални системи;
-спонтанно възстановяване на речта
Спонтанното възстановяване на речта зависи от:
-етиологията на заболяването;
-типът на афазията;
-доминантността на полукълбата;
-осъзнатост или неосъзнатост на аномалията;
-възрастовите особености на пациентите.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
https://www.arsmedica.bg/simptomi/aphasia
https://logopedico.com/afazia/
https://www.logopedia.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=22:%D0%B0%D1%84%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%B8&catid=9&Itemid=115

Развитие през кърмаческата възраст (0-1г.)
От особено значение за кърмачето е спазването на установен дневен режим –стриктен и гъвкав (Манова-Томова 1969; Татьозов 1995). Спазването на дневен режим означава правилно и ритмично задоволяване на биологичните потребности от храна и сън, на които кърмачето е изцяло подвластно, особено през първата половина на периода. Същевременно задоволените потребности поставят детето в положително емоционално състояние, а това на свой ред осигурява правилен растеж и развитие. През този етап отделните сфери на психичното развитие (двигателна, когнитивна, комуникативна, емоционалнаи социална) се намират в почти неразчленимо единство и тясно взаимодействие. Според някои проучвания (Остерийт 2007; Пирьов 1971;Bloodstein 1984; Hothersall 1985; Owens 1998 и др.) съзряването на двигателните функции и овладяването на движенията са в основата на когнитивното и на тясно обвързаните с него езиково и говорно развитие. С развитието на моториката и промяната на положението на бебето, средата постепенно става все по-достъпна. Понятията и връзките помежду им се овладяват чрез манипулирането и прекия контакт с предметите. От друга страна стремежът към преживяване на положителни емоции и чувство на радост подтиква детето към опознаване на средата и контакт с възрастните (Манова-Томова 1969). За комуникативното развитие е важен фактът, че определена категория или операция първо трябва да се усвоят когнитивно, преди да се употребят лингвистично (Owens 1998). Това показва временното доминиране на познавателното над езиковото и говорното развитие, както и началното свързване на мисловните и
езиковите операции.
Плачът на новороденото и последващите през 2-и-4-и месец гласови прояви в началото имат безусловно-рефлекторен характер и са резултат от преживявандискомфорт или комфорт. Скоро обаче те придобиват черти на комуникативност чрез изразяваното емоционално състояние – плачът се модифицира интонационно по сила и височина до степен майката да е в състояние да разпознае конкретната причина за него и да я различи от други възможни. Това са предвестниците на комуникация, т.нар. перлокутивни актове – детето постига ефект над възрастния чрез невербални сигнали, чиято употреба е несъзнателна и непреднамерена, но скоро става умишлена (Стоянова 1992). Гукането от своя страна, макар и с универсален характер на изразител на приятни преживявания, е един от компонентите на по-сложна проява на достигнатата степен на развитие – комплексът на оживление. Той е един от първите показатели за нормално психомоторно развитие и се състои в осъществяване и поддържане на контакт с очи, социална усмивка, активни движения с ръцете и краката и гукане (Татьозов 1999; Sheridan 1982). Гукането самò по себе си няма диагностична стойност. Комплексът на оживление може да се интерпретира както като средство за общуване, така и като изразител на приятни преживявания. Различават се два типа ситуации, в които се наблюдава това поведение (Тагарева 2007). В единия случай се проявява комплекс на оживление при общуване с възрастен. Във втория детето изпитва физическо състояние на комфорт и е оставено самò с възможността да фиксира поглед в неподвижен предмет. Комплексът на оживление доказва връзката между емоционалната, двигателната, когнитивната и комуникативната сфера, като същевременно показва и началото на социалната им насоченост. Комуникативното развитие, в частност, се основава в голяма степен на имитацията и механизма на импринтинг (Пирьов 2000; Пирьова 2007). Имитацията е съществен процес и за езиковото, и за говорното развитие. Установено е, че 24 часа след раждането детето се опитва да имитира елементи от мимическите движения на майка си, а до 2-и-3-и месец се научава да разпознава идентичността и емоционалния израз на лицата на родителите си, като съответно се опитва да го имитира и реагира с плач или усмивка. Около 6-и-7-и месец, успоредно с вокализациите, преходни от гукане към лепет, децата имитират и жестове. Разбирането на езика в този период не е пряко и в обичайния смисъл. То засяга общата комуникативна ситуация, средата, говорещия, това кой е той, позата на тялото, както и тона на гласа, интонацията, жестовете и действията му (Bloodstein 1984).
Следващият показател за нормално развитие е лепетът. Той се проявява в широки рамки, най-често между 7-и и 9-и месец. Лишен от универсалния, безусловно-рефлекторен характер на гукането, стадият на лепет има диагностична стойност по отношение на езиковото развитие. Той се състои от многократни повторения на еднотипни срички, обикновено отворени, които в края на периода получават и различни интонационни окраски. Първите думи, като отделен и константен звуков комплекс за означаване на винаги едни и същи обекти или ситуации, се появяват в края на кърмаческата възраст, в границите между 11м и 1;3м. Възможно е първите думи да се състоят от същите звукови или звукоподражателни комплекси, използвани от детето през лепета („лепетни думи”), (Горохова 2010: 15). Също е възможно това да са изцяло нови звукосъчетания.
С пряко значение за говорните способности е развитието на оралната вегетативна моторика и уменията за дъвкане и гълтане, за прием на различни по консистенция храни и течности и самостоятелното хранене (Татьозов 1995). Оралната вегетативна моторика се основава на вродени, безусловни хранителни рефлекси – сукане и гълтане.
Не случайно и първите звукове, които се появяват при гукането, са веларните преградни и проходни и билабиалните преградни (Блажев, Попова 1995).Затрудненията в храненето при някои деца с нарушения в развитието може да се отрази неблагоприятно на развитието на артикулацията (Йорданова 2010; Пирьова 2007). От особено значение е майката, а и останалите близки, да въздейства максимално на детето през целия етап. Положителните емоции, както и достатъчното и подходящо емоционално стимулиране, са мощен двигател за развитието на познавателните процеси, езиковата способност, двигателната функция и комуникативните умения (Манова-Томова 1969).
Насоки за стимулиране на езика и говора в кърмаческа възраст (0-1г.)
1. Стриктно спазване на необходимия за кърмачето дневен режим на хранене, сън и бодърстване като предпоставка за нормално физическо и психическо развитие. Осигуряване на тишина по време на сън и на активно емоционално общуване по време
на периодите на будност.
2. При постепенното намаляване на нуждата от сън и увеличаване на времето за бодърстване, разглеждане на окръжаващата среда, назоваване на предметите, действията с тях, на ярките им качества.
3. Стимулиране на възприятията – на зрителното и слуховото съсредоточаване, тактилната сетивност, музикалния слух. Показване и фиксиране на ярки предмети, слушане на подходяща музика, постоянен физически контакт чрез милване, люлеене,
гушкане. На този етап зрително-слухово-кинестетично-тактилното, мултисензорно насочено стимулиране, се основава на емоционалното общуване с майката. Прилагането на специални масажни комплекси, отново на фона на наситен радостен контакт с майката, стимулира и двигателното развитие.
4. Да се дава на детето възможност да наблюдава лицето на говорещия възрастен. Според изследванията децата, които гледат лицето на майка си по време на говор, започват да подражават звуково по-рано.
5. По време на периода на гукане – стимулиране на комплекса на оживление и в частност на вокалната активност чрез нежни думи, напевна интонация, усмивка, поддържане на очен контакт и ласка, последвани от период на изчакване, за да се даде време на детето да поеме инициативата за отговор.
6. По време на лепетния период - игра на диалог, в която възрастният „подава” реплики от еднотипни, многократно повторени срички, но изказани с различна интонация, и изчаква отговора на детето. При възможност се стимулират „лепетните думи” и се създава връзка между сричковия комплекс, предвестник на дума, и предмета/обекта.
7. При прохождане и първия самостоятелен досег със средата, активно назоваване на предметите, обектите и действията с тях от възрастния.
8. Да не се забавя даването на малки парченца мека храна за стимулиране на дъвкането. Да не се прекалява с пасираните храни, както и да не се забавя преминаването към преходна храна в следващия етап.
Речта е в основата на общуването и социалното поведение на човек и съпровежда всяка една сфера на човешката дейност.
 Целта ми бе да проследя в етапите на формиране и развитие на комуникацията, езика, устната реч и говорната перцепция в кърмаческа възраст. За постигане на целта ми проучих различни теории за развитието на езика в този етап и установих, че:
Речевото развитие е комплексен процес, където значение имат благополучното съзряване, общуването и въздействието с възрастните, активната двигателна дейност, която позволява на детето само да опознава света;
Разговорите между децата и възрастните имат огромно значение върху развитието на речта.
Формирането на езиковото развитие и комуникацията на детето с възрастните започва веднага след раждането му. То изгражда емоционални и доверителни връзка с тези, които се грижат за него още преди да е развил речта си. През първите два месеца бебето научава лицата на семейството си, както и емоционалния им израз. Около втория-третия месец се появява гукането, когато детето се чувства комфортно. Около шестия-седмия месец кърмачето навлиза във фаза на лепет, който има показателна стойност върху езиковото развитие. Около осмия-деветия месец кърмачето търси с очи предмет, за който го питат и разбира значението на някои прости жестове. В периода на единадесетия-петнадесетия месец детето започва да изговаря първите си думи.
Семейството на детето играе основна роля за речевото му развитие. Общуването, взаимодействието, играта ги стимулират да гукат, бърборят, сътворяват думи и накрая да говорят свободно. Интересен феномен е така наречената автономна реч при децата, когато играейки си, си говорят сами. Но трябва да знаем, че всяко дете има универсална времева схема, по която се развива. За цялостното му развитие главно влияние има това да получава обич и добро отношение.


Използвана литература:
1. Блажев, Попова 1995: Блажев, Б., Попова, В. Чудесата на детската реч. София: Тилиа, 
1995.
2. http://logoped-elbo.eu/wp-content/uploads/2014/05/ranno-razvitie1.pdf
3. Василева 1999: Василева, Н. Особенности на мисленето при ученици с езиково недоразвитие. Шумен: УИ Еп. К. Преславски, 1999.
4. Горохова 2010: Горохова, И. Речевая гимнастика для малышей. Москва: Питер, 2010.
5. Йорданова 2010: Йорданова, Н. Терапевтични предизвикателства на Даун синдром. - В: Сборник доклади от Юбилейна научна конференция 100 години от рождението на проф. дпн Дечо Денев и 25 години ФНПП, съст. Проф.д-р Зл. Добрев и кол. София: Феномен, 2010, 264-269.
6. Колчева 2001: Колчева, Н. Влияние на родителските стилове на възпитание върху децата като обекти и субекти на агресивно поведение. - Специална педагогика, 2001, бр. 3, 1-1.
7. Кръпова 2000: Кръпова, И. Лекции по езикознание. Пловдив: Сема-2001, 2000.
8. Манова-Томова 1969: Манова-Томова, В. Емоции и говор у малкото дете. София: Народна просвета, 1969.
9. Матанова 1998: Матанова, В. Диагностика на деца с комуникативни нарушения. София: УИ Св. Климент Охридски, 1998.
10. Остерийт 2007: Остерийт, П. Въведение в детската психология. София: ЛИК, 2007.
11. Стаматов 2000: Стаматов, Р. Детска психология. Пловдив: Хермес, 2000.
14. Стоянова 1992: Стоянова, Ю. Вашето дете говори: речеви актове в ранна детска възраст. София: УИ Св. Климент Охридски, 1992.
15. Тагарева 2007: Тагарева, К. Проблеми на общуването в рана детска възраст. София: Спектър, 2007.
16. Татьозов 1995: Татьозов, Т. Въздействие чрез взаимодействие. Програма за възпитателна работа с деца до 3-годишна възраст. София: ИК Даниела Убенова, 1995.
17. Татьозов 1999: Татьозов, Т. Психодиагностика на ранното детство. Пловдив: Макрос-2001, 1999.
18. Тодорков 2002: Тодорков, К. Когнитивна психология. Велико Търново: Фабер, 2002.
19. Ценова 2008: Ценова, Ц. Основи на логопедията. София: УИ Св. Климент Охридски, 2008.
20. Щерева 2005: Щерева, К. Фактори за стимулиране на правилна говорна продукция. - Специална педагогика, 2005, бр. 2, 1-1.
21. Якимова 1996: Якимова, Р. Приложение на езиковата игра в логопедичната практика. - Специална педагогика, 1996, бр. 1, 1-1.
22. Bloodstein 1984: Bloodstein, O. Speech Pathology: An Introduction, 2d ed., Boston: Houghton Mifflin Company, 1984.
23. Cook, Tessier, Armbruster 1987: Cook, R. E., A. Tessier, V. B. Armbruster, Adapting Early Childhood Curricula for Children with Special Needs. 2d ed., Columbus: Charles E. Merrill Publ. Co., 1987.
24. Emerick, Hatten 1974: Emerick L. L., J. T. Hatten. Diagnosis and Evaluation in Speech Pathology. New Jersey: Prentice-Hall Inc., 1974.
25. Haynes, Shulman 1998: Haynes, W. O., B. B. Shulman, Communication Development. Foundations, Processes and Clinical Applications. Baltimore: Williams&Wilkins, 1998.
26. Hothersall 1985: Hothersall, P. Psychology. Columbus: Charles E. Merrill Publ. Co., 1985.
27. Owens 1998: Owens, R. JR, Language Development: an Introduction. 2d ed., New York.
28. Shames, Wiig 1982: Shames, G. H., E. H. Wiig, Human Communication Disorders. An Introduction. Columbus: Charles E. Merrill Publ. Co., 1982.
29. Sheridan 1982: Sheridan, M. D. From Birth to Five Years: Children’s Developmental Progress.Windsor: NFER-Nelson Publ. Co., 1982.
30. Snow 1984: Snow, C. E. Parent-child interaction and the development of communicative ability. – In: Schiefebusch, R. L., Pickar J (eds.). The acquisition of communicative competence. Baltimore: University Park Press, 1984, 69-108.
31. Swank 1997: Swank, L. Speech and Language Impairments. - In: Wehman, P. Exceptional Individuals in School, Community, and Work. Austin: Pro-ed Inc., 1997, 245-